На снимките: 1.Того и Сепала, 2.Того и 3.полубрат на Того - Фриц (снимки: Alaskan archives)
Породата сибирско хъски е селектирана в североизточна Азия като куче за теглене на шейни от сибирското племе Чукчи. Кучетата били
техен основен начин за придвижване. Това е порода, селектирана на базата на издръжливост, която е необходима за преминаване на големи разстояния през снеговете, които чукчите изминавали за да
достигнат до по-богати земи, в които да ловуват.
Племенните хора почитали своите кучета и се отнасяли с тях като с членове на семейството, живеели в домовете им и си играели с
децата им.
Въпреки това породата е регистрирана официално и добива голяма популярност в САЩ, а не в Русия. Първият известен случай на
пренасяне на хъски в Северна Америка е през 1909 година. Уилям Гусак - руски търговец на кожи донася двойка сибирски хъскита в Аляска. Той участа с тях в известното състезание на Аляска, с
дължина 408 мили, с желанието да спечели наградата от 10 000 долара. На фона на останалите кучета, хъскитата били прекалено малки и никой не вярвал, че могат да конкурират тамошните кучета.
Въпреки това, впрягът на Гусак завършва трети и славата на тези „малки” кучета бързо се разнесла.
В следващото състезание участвали три „сибирски” отбора, като този път два от отборите се класирали на първо и второ място.
Отборът, финиширал първи, поставил нов рекорд, който не бил подобрен през следващите 7 години. Тези кучета заслужили своето уважение за много кратко време в Аляска.
Сибирското хъски добива още по-голяма популярност през 1925 г. и до ден днешен се свързва с историческата, животоспасяваща мисия в
Аляска - „Гонка за Серума”. Епидемия от дифтерит обхванала град Ноум, а най-близкия серум бил на 600 мили от града, в Наина. Леонард Сепала (състезател, който развъждал хъскита) предложил
доброволно помощта си. Впрягат на Сепала, начело с Того изминали повече от 300 мили през снежни бури и опасни терени, за да посрещнат другия екип, който носел лекарството. Того – легендарният
водач на Сепала, който бил около 10 годишен, останал завинаги куц след тази мисия. Последните 50 мили към донасянето на серума в Ноум се изминават от второстепенния впряг на Сепала, чийто водач
бил Балто. Двете кучета – Того и Балто били наградени за доблестта си, а в Сентрал парк в Ню Йорк е издигната статуя на Балто.
Сепала участва в няколко състезания в Нова Англия, в които кучетата му участвали в конкуренция с местните фаворити.
Превъзходството на малките, но компактни и бързи кучета на Сепала пред по-едрите и бавни кучета на местните, било постоянно. Сепала постигнал много победи и добил голяма популярност. Кучетата му
започнали да се търсят за състезания и станали основа на много развъдници през 30-те години на XX век.
През 1930 г. породата е призната в American Kennel Club (AKC), а американския клуб за сибирско хъски е основат осем години
по-късно.