На снимките: 1.Того и Сепала, 2.Того и  3.полубрат на Того - Фриц (снимки: Alaskan archives)

Породата сибирско хъски е селектирана в североизточна Азия като куче за теглене на шейни от сибирското племе Чукчи. Кучетата били техен основен начин за придвижване. Това е порода, селектирана на базата на издръжливост, която е необходима за преминаване на големи разстояния през снеговете, които чукчите изминавали за да достигнат до по-богати земи, в които да ловуват.
Племенните хора почитали своите кучета и се отнасяли с тях като с членове на семейството, живеели в домовете им и си играели с децата им.
Въпреки това породата е регистрирана официално и добива голяма популярност в САЩ, а не в Русия. Първият известен случай на пренасяне на хъски в Северна Америка е през 1909 година. Уилям Гусак - руски търговец на кожи донася двойка сибирски хъскита в Аляска. Той участа с тях в известното състезание на Аляска, с дължина 408 мили, с желанието да спечели наградата от 10 000 долара. На фона на останалите кучета, хъскитата били прекалено малки и никой не вярвал, че могат да конкурират тамошните кучета.  Въпреки това, впрягът на Гусак завършва трети и славата на тези „малки” кучета бързо се разнесла.
В следващото състезание участвали три „сибирски” отбора, като този път два от отборите се класирали на първо и второ място. Отборът, финиширал първи, поставил нов рекорд, който не бил подобрен през следващите 7 години. Тези кучета заслужили своето уважение за много кратко време в Аляска.
Сибирското хъски добива още по-голяма популярност през 1925 г. и до ден днешен се свързва с историческата, животоспасяваща мисия в Аляска - „Гонка за Серума”. Епидемия от дифтерит обхванала град Ноум, а най-близкия серум бил на 600 мили от града, в Наина. Леонард Сепала (състезател, който развъждал хъскита) предложил доброволно помощта си. Впрягат на Сепала, начело с Того изминали повече от 300 мили през снежни бури и опасни терени, за да посрещнат другия екип, който носел лекарството. Того – легендарният водач на Сепала, който бил около 10 годишен, останал завинаги куц след тази мисия. Последните 50 мили към донасянето на серума в Ноум се изминават от второстепенния впряг на Сепала, чийто водач бил Балто. Двете кучета – Того и Балто били наградени за доблестта си, а в Сентрал парк в Ню Йорк е издигната статуя на Балто.
Сепала участва в няколко състезания в Нова Англия, в които кучетата му участвали в конкуренция с местните фаворити. Превъзходството на малките, но компактни и бързи кучета на Сепала пред по-едрите и бавни кучета на местните, било постоянно. Сепала постигнал много победи и добил голяма популярност. Кучетата му започнали да се търсят за състезания и станали основа на много развъдници през 30-те години на XX век.
През 1930 г. породата е призната в American Kennel Club (AKC), а американския клуб за сибирско хъски е основат осем години по-късно.